ВЪЗМОЖНОСТИ ПРИ СЪСОБСТВЕНОСТ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ.

Много са случаите, в които е налице съсобственост върху даден недвижим имот. Понякога съсобствениците не могат да се разберат помежду си  относно ползването на съсобствения имот. Често само един от съсобствениците ползва имота и възпрепятства ползването на имота от страна на другите съсобственици. Ползващият имота може да използва имота по различен начин -  например, да ползва имота лично, или да го предоставя за ползване на трето лице безвъзмездно /обикновено близки роднини на съсобственика, негови низходящи/. Възможно е съсобственикът да отдава имота под наем на трето лице и да събира наема за имота, възможно е  и ползващият да не  използва имота нито лично, нито да е допуснал имота да се ползва от трето лице по силата на наемен договор или безвъзмездно, но да не предоставя възможност на другия съсобственик да ползва имота – например като държи ключа от имота. При подобни ситуации неползващият съсобственик има права, във връзка с нарушеното му право на ползване върху имота, като при невъзможност  за доброволно уреждане на спора, може да потърси правата си по съдебен ред. В случаите когато съсобственик ползва лично имота и не предоставя възможност и на другия съсобственик да ползва имота, съобразно квотата му в собствената вещ, а също така и когато съсобственикът не ползва имота лично, но е предоставил същия за ползване на трето лице безвъзмездно или пък просто възпрепятства достъпа до имота на другия съсобственик, лишеният от ползването съсобственик има право на обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишен. Това негово право възниква обаче,  във визираните случаи, от момента, в който той отправи писмена покана до ползващия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишен. От  момента на получаване на поканата ползващият съсобственик дължи обезщетение за ползването на имота, от което лишава другия съсобственик.  От момента на получаването на поканата започва да тече давността, с която се погасява вземането на неползващия съсобственик за ползването на имота, от което се оказва лишен, като давността, с която се погасява това вземане  е петгодишна. В поканата не е необходимо да се посочва размер на претендираното обезщетение за заплащане. То може да бъде определено и на по-късен етап. Покана, в която не е посочен размера на претендираното обезщетение е напълно валидна и от момента на получаването й, ползващият имота, изпада в забава. В този случай, ако ползващият съсобственик иска да се освободи  от задължението за заплащане на обезщетение, може да предостави за ползване част от имота, на другия съсобственик, съответстваща от правото му на собственост в съсобствената вещ. Има случаи обаче, в който единият от съсобствениците не ползва лично вещта, нито я е предоставил за безвъзмездно ползване на трето лице, нито пък възпрепятства ползването на имота от другия съсобственик, а отдава имота под наем като сам събира доходите от него и не плаща  припадаща се част от получената наемна цена на другия съсобственик. Тогава съсобственикът, който не получава доходи от имота има право да получи припадащата му се, съобразно квотата му в съсобствената вещ, наемна цена за имота  и без да е изпратил покана за заплащане на обезщетение. При това, в случай, че  съсобствеността върху имота е възникнала по наследство, то съсобственикът – сънаследник има право на припадащата му се наемна цена за имота, съобразно квотата му в собствеността, като това негово право изобщо не се погасява по давност.