Новият Семеен кодекс уреди три режима на
имуществени отношения между съпрузите, а именно законов
режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим.
Всъщност семейно жилище по смисъла на
кодекса е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца.
Не е необходимо това жилище да бъде
закупено от двамата съпрузи по време на техния брак. Тъй като по същество това
жилище може да бъде и лична собственост (например придобито преди брака на
името на един от съпрузите), в случай, че се явява семейно и няма друго годно
за обитаване от семейството, разпореждането със него, макар и лична собственост
се извършва със съгласието на другия съпруг.
За да се приеме, че съществува „друго”
жилище, в което семейството може да се настани, трябва да има второ жилище
освен семейното, независимо дали е придобито на името на двамата съпрузи или е
сосбтвеност на единия от тях.
При действието на новия Семеен кодекс и
трите режима на имуществени отношения горепосоченият проблем се урежда
идентично при режим, в който имуществото е общо и при режим, в който
имуществата на двамата съпрузи са тяхно лично притежание.
В случай, че бъде избран договорен
режим, то разпореждането със семейното жилище е една от точките, които
задължително трябва да бъдат включени в брачния договор.
Накратко, признакът „семейно жилище” не се отнася до обстоятелството кой от
съпрузите притежава недвижимия имот, а до обстоятелството дали семейството
живее в него.
В действителност практическите проблеми
се преодоляват лесно. Нотариусите са въвели
декларация, която следва да се подпише от съпруга – несобственик и в
която той декларира, че е съгласен съпругът – собственик на семейното жилище да
продаде на когото сам прецени, при цена и условия каквито договори, собствения
си недвижим имот.
Считам, че въпреки, че е сравнително
рядко срещан варианта семейно жилище да бъде отдавано под наем, по аналогия към
договора за наем следва да се приложи декларация със сходно съдържание.
На пръв поглед това ограничение е
нелогично, тъй като касае нещо придобито или преди брака, или по време на брака
и изключено от общото имущество. Прилагането на ограничението има смисъл,
когато има опасност за интересите на децата и семейството.
В тази посока е законодателното решение при липса на съгласие, разпореждането
се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда
на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
В случай, че сте купувач при
покупко-продажба на такъв вид имот е важно да знаете, че сключената в нарушение
на посоченото ограничение сделка е нищожна, съобразно различни основания
застъпени в съдебната практика. Често при такива сделки с недвижимо имущество
се сключва предварителен договор, който обаче не е сделка на разпореждане, дори
и окончателния да има такъв характер.
За това и при сключването на предварителен
договор за продажба на семейното жилище е достатъчно съгласието на съпруга -
собственик.
Ако се колебаете дали имотът, който
искате да купите е семейно жилище, проучете на първо място имуществените
отношения на съпрузите в нарочния за целта регистър. Проблемите са преодолими.
.jpg)