ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Условия за приемане или отказ от наследство според българското наследствено право

Наследството се открива със смъртта на наследодателя. В същия момент възниква и правото на наследяване. Правната уредба на приемането и отказа от наследство се намира в глава четвърта от Закона за наследството (в сила от 30.04.1949 г.). Според действащия Закон за наследството, за придобиването на наследството е необходимо волеизявлението на наследника. Той може да приеме или да откаже наследството.

Приемане на наследство

По същността си то е упражняване на правото на наследяване. С измененията от 1992 г. на ЗН вече няма краен срок, в който наследникът трябва да приеме дадено наследство. Приемането представлява едностранно волеизявление, с което наследникът заявява желанието си да придобие включените в наследството права и задължения. Това се отнася както за наследяването по закон, така и за наследяването по завещание. Според чл. 54, ал. 1 от ЗН приемането не може да бъде направено под срок, условие или за част от наследството. Веднъж приел наследството, наследникът не може да оттегли приемането или да се откаже от него.

Начини за приемане на наследство

1. Изрично приемане

Извършва се с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството. Заявлението се вписва в особена за това книга и след това не може да бъде оттеглено (чл. 49, ал. 1 от ЗН). Наследниците, които са приели наследството по този начин, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

2. Приемане по опис

Приемането по опис се осъществява чрез писмено заявление до районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Приемането се вписва в особена за това книга. Недееспособните лица, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, като за тях не се прилага тримесечният срок. Смисълът на приемането по опис се състои в ограничената отговорност на наследника пред кредиторите на наследството и заветниците – до размера на стойността на полученото наследство (чл. 60, ал. 2). Приемането на наследството по опис създава следните задължения за наследника:

• Забрана за отчуждаване на движимите вещи до 3 години и на недвижимото имущество до 5 години. При нарушение на тази забрана ограничението на отговорността отпада;
• Задължение за управление на наследствените имущества, като наследникът е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи;
• Задължение да даде сметка на кредиторите и заветниците за извършеното управление.

3. Мълчаливо приемане

Осъществява се чрез действие на наследника, което несъмнено предполага намерението му да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от конкретното укрито имущество (чл. 49, ал. 2).

Отказ от наследство

Представлява упражняване на правото на наследяване. Осъществява се чрез писмено заявление до районния съдия и се вписва в специална книга. Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, е изцяло недействителен.

Отказалият се губи правото да приеме наследството, но може да приеме заветите. Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от личните имущества на наследника (чл. 56, ал. 1).

Основна последица от отказа е, че делът на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред.

Общи положения

След изменението на ЗН от 1992 г. възможността да се приеме или откаже наследството вече не се погасява по давност. По искане на всеки заинтересуван обаче районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя конкретен срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя директно от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението му се вписва в специалната книга (чл. 51).