ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Условия за приемане или отказ от наследство според българското наследствено право.

Наследството се открива със смъртта на наследодателя. В същия момент възниква и правото на наследяване. Правната уредба на приемането и отказът от наследство се намира в глава четвърта от Закона за наследството (в сила от 30.04.1949 г.) Според действащия Закон за наследството за придобиването на наследството е необходимо волеизявлението на наследника. Той може да приеме или откаже наследството.

Приемане на наследство.

По същността си е упражняване на правото на наследяване. С измененията от 1992г. на ЗН вече няма срок, в който наследникът трябва да приеме наследството. Приемането представлява едностранно волеизявление, с което наследникът заявява желанието си да придобие включените в наследството права и задължения. Това се отнася както за наследяването по закон, така и за наследяването по завещание. Според чл. 54, ал. 1 ЗН приемането не може да бъде направено под срок, условие или за част от наследството. Веднъж приел наследството, наследникът не може да оттегли приемането или да се откаже от него.

Начини за приемане на наследство.

Изрично

1. С писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството. Заявлението се вписва в особена за това книга и след това не може да бъде оттеглено (чл. 49, ал. 1 ЗН); Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

2. По опис – приемането по опис се осъществява чрез писмено заявление до районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Приемането се вписва в особена за това книга. Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, като за тях не се прилага срокът от три месеца. Смисълът на приемането по опис се състои в ограничената отговорност на наследника пред кредиторите на наследството и заветниците – до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2). Приемането на наследството по опис създава следните задължения за наследника:

·         Забрана за отчудаване на движимите вещи до 3 години и за недвижимото имущество до 5 години. При нарушение на забраната ограничението на отговорността отпада;

·         Задължение за управление на наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи;

·         Задължение да даде сметка на кредиторите и заветниците за управлението.

Мълчаливо.

Осъществява се чрез действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество (чл. 49, ал. 2).

Отказ от наследство.

Представлява упражняване на правото на наследяване. Осъществява се чрез писмено заявление до районния съдия и се вписва в специална книга. Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен.

Отказалият се губи правото да приеме наследството, но може да приеме заветите. Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника (чл. 56, ал.1).

Последица от отказа е, че делът на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници.

Общи положения.

След изменението на ЗН от 1992г. възможността да се приeме или откаже наследството вече не се погасява по давност. По искане на всеки заинтересуван обаче районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.Изявлението му се вписва в специалната книга (чл. 51).