ВНИМАНИЕ! НАСЛЕДСТВО С ТЕЖЕСТИ – „ДЪЛГОВЕ“

В огромния брой случаи след смъртта на дадено лице неговите близки роднини остават наследници. Обикновено получаването на наследство се свързва със забогатяване, но това невинаги е така. Освен права, наследниците придобиват и задълженията на своя наследодател, възникнали приживе. Затова е добре да познавате законовите възможности, за да вземете правилното решение.

Според Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството като цяло (направо – изрично или мълчаливо), отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно своите дялове. Това означава, че може да получите в наследство много повече задължения и впоследствие да направите повече разходи, отколкото е реалната стойност на полученото имущество.

Трябва да се знае, че приемането на наследството не настъпва по силата на закона със смъртта на наследодателя, а зависи изцяло от волята на наследника. За да се защитите от финансови рискове, в ЗН са предвидени няколко правни възможности.

Приемане на наследство по опис

Една от възможностите да се предпазите от подобен риск е да приемете наследството по опис. В тези случаи наследникът отговаря за дълговете само до размера на стойността на полученото наследство.

За да преминете през тази процедура, е необходимо да заявите това писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито. Наследникът е длъжен да посоче на районния съдия всички известни нему имоти и вещи, за да бъдат вписани те в описа. В противен случай той губи изгодите от приемането по опис. В повечето случаи посочените имоти се оценяват от вещо лице, назначено от съдебен изпълнител, на когото районният съдия е възложил оценката на имуществото.

Приемането на наследството по опис се вписва в нарочен особен регистър. По този начин наследникът се подсигурява, че няма да се наложи да плаща задължения на наследодателя над стойността на полученото имущество.

Ограничения при приемането по опис

Такъв наследник обаче не може да отчуждава (продава, дарява) недвижимите имущества до 5 години от приемането на наследството, а движимите – до 3 години, освен с изричното разрешение на районния съдия. Ако тази забрана бъде нарушена, наследникът започва да отговаря за задълженията на наследодателя неограничено – т.е. все едно не е приел наследството по опис.

Законът изрично посочва, че недееспособните лица (малолетни, непълнолетни и поставени под пълно или ограничено запрещение), както и държавата и обществените организации, приемат наследство само по опис. По същия начин стои въпросът и с общините. Държавата и общините получават наследството в случаите, когато починалият няма други наследници по закон или по завещание.

Отказ от наследство

В случай че задълженията на наследодателя надхвърлят значително стойността на имуществото, което се наследява, или такова имущество изобщо липсва, имате и друга възможност – да направите отказ от наследство. Задължителна предпоставка за отказа е наследството преди това да не е било приемано от наследника (изрично или мълчаливо), тъй като предходно приемане прави отказа недействителен.

Веднъж направен, отказът не може да бъде оттеглен. Затова, преди да предприемете каквото и да било действие, е добре да го обмислите внимателно. Действието на отказа и свързаните с него последици се пораждат от момента на вписването му в особената книга на съответния районен съд.

Законът не посочва конкретен краен срок за извършване на отказ от наследство. На практика крайният срок е до момента на неговото приемане – изрично (със заявление до Районния съд) или мълчаливо чрез конклудентни (мълчаливи) действия. Конклудентни са тези действия, които ясно демонстрират намерението на наследника да приеме наследството – например декларирането на наследствените имоти в данъчната служба, погасяването на задължения на наследодателя със собствени средства и т.н. Кои действия се тълкуват като намерение за приемане подлежи на преценка от съда при възникнал правен спор.

Отказ по настояване на кредиторите

Ако един наследник нито приема, нито се отказва от наследството си, всеки заинтересован кредитор има право да поиска от съответния районен съд да определи срок на наследника, в който той да заяви волята си. Ако в дадения му срок наследникът не направи такова заявление, той губи окончателно правото да приеме наследството.

Отказът от наследство се извършва с подаване на писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството (последното местожителство на починалия). Към заявлението се прилагат:

• Документ за платена държавна такса;
• Удостоверение за наследници;
• Препис-извлечение от смъртен акт.

Често съдебната практика изисква заявлението да бъде с нотариално заверен подпис, въпреки че в самия закон няма изрично такова формално изискване.

За извършения отказ от наследство съдът издава удостоверение. То ще Ви бъде необходимо, за да го представяте пред кредиторите на наследодателя при евентуални претенции. Частта на отреклия се наследник уголемява дяловете на останалите наследници, които са в същия ред на наследяване (например децата на починалия са наследници от първи ред, братята и сестрите му – от втори ред и т.н.).

Кредиторите на отказалия се от наследство могат да искат унищожаването на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от личното имущество на самия наследник. Тази възможност се погасява в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след неговото извършване.

Когато наследник умре, преди да се е отказал или да е приел наследството, всеки от неговите собствени наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя непосредствен наследодател. Отказ от наследството на първия починал е допустим, дори и починалият междувременно наследник вече да е бил приел неговото наследство.

Отказът от наследство, направен под условие, за срок или само за част от наследството, е изцяло недействителен. Не може да се оспорва и отказ от наследство, направен поради грешка.

Цялата правна регламентация на описаните възможности цели създаването на яснота и сигурност в гражданския оборот. Уредбата по този въпрос е точна и подкрепена от утвърдена съдебна практика, като съществуващите правни норми защитават в голяма степен заинтересованите лица срещу недобросъвестно поведение.