Според Закона за наследството наследници, които са приели наследството като цяло (направо - изрично или мълчаливо), отговарят за задълженията, с които то е обременено според дяловете си. Това означава, че може да получите като наследство много повече задължения и да се наложи в последствие да направите повече разходи, отколкото е стойността на полученото.
Трябва да се знае, че приемането на наследството не настъпва по силата на закона със смъртта на наследодателя, а зависи от волята на наследника. За да се защитите от посочената по-горе опасност, в ЗН са предвидени няколко възможности.
Една от възможностите да се предпазите от подобен риск е да получите наследството по опис. В тези случаи наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
За да получите наследство по опис, е необходимо да го заявите пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему имоти, за да бъдат вписани в описа, иначе губи изгодите от приемането по опис. В повечето случаи посочените имоти се оценяват от вещо лице, назначено от съдебен изпълнител, на което районният съдия е възложил оценката на имуществото.
Приемането на наследството по опис се вписва в нарочен, особен регистър. По този начин наследникът се подсигурява, че няма да се наложи да плаща задължения на наследодателя над стойността на полученото имущество като наследство.
Ограниченията
Такъв наследник обаче не може да отчуждава недвижимите имущества до 5 години от приемането на наследството, а движимите - до 3 години, освен с изричното разрешение на районния съдия. Ако тази забрана бъде нарушена, наследникът отговаря за задълженията на наследодателя неограничено, тоест все едно не е приел наследството по опис. Законът изрично посочва, че недееспособните (малолетни, непълнолетни, поставени под пълно или ограничено запрещение), държавата и обществени организации приемат наследство само по опис. По същия начин стои въпросът и с общините. Държавата и общините получават наследството в случаите, когато починалият няма наследници или по завещание.
Отказ
В случай че задълженията на наследодателя надхвърлят значително стойността на имуществото, което се наследява, или такова имущество няма, имате и друга възможност - да направите отказ от наследство. Задължителна предпоставка за отказ от наследство е то да не е било прието от наследника, защото това прави отказа недействителен. Веднъж направен, отказът не може да бъде оттеглен. Така че, преди да предприемете каквото и да било действие, е добре да го обмислите внимателно. Действието на отказа и свързаните с него последици се поражда от момента на вписването му в особената книга на съответния районен съд.
Законът не посочва краен срок за извършване на отказ от наследство. На практика крайният срок за отказ от наследство е до момента на неговото приемане - изрично (също със заявление до РС) или мълчаливо с конклудентни действия. Такива действия са тези, които ясно посочват намерението на наследника да приеме наследството - например декларирането на наследство, погасяване на задължения на наследодателя и т.н. Кои конклудентни действия биха могли да бъдат приети като намерение за приемане на наследството подлежи на преценка от съда при спор.
По настояване на кредиторите.
Ако един наследник нито приема, нито се отказва от наследството си, всеки кредитор има право да изиска от съответния районен съд да даде срок на наследника, в който да заяви своята воля. Ако в дадения му срок наследникът не направи такова заявление, той губи правото да приеме наследството.
Отказът от наследство се извършва с подаване на писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. Към заявлението се прилагат документ за платена държавна такса, удостоверение за наследници и препис извлечение от смъртен акт. Много вероятно е да ви бъде поискано заявлението да бъде нотариално заверено, макар че в закона няма такова изискване.
За извършения отказ от наследство съдът издава удостоверение. То ще ви е необходимо, за да го представяте пред кредиторите на наследодателя. Частта на отреклия се наследник уголемява дяловете на наследниците, които са в същия ред на наследяване с отказалия се - например децата на починалия са наследници от първи ред, братята
Кредиторите на отказалия се от наследство могат да искат унищожението на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Тази възможност се погасява в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.
Когато наследник умре, преди да се е отказал от наследството, всеки от неговите наследници може да приеме наследството на това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател (починалия първи по време, б.р.) Отказ от наследството на наследодателя му е допустим дори и починалият наследник да е приел неговото наследство.
Отказът от наследство, направен под условие за срок или за част от наследството, е недействителен. Не може да се оспорва отказ от наследство, направен поради грешка.
Цялата правна регламентация на описаните по-горе възможности цели създаването на яснота и сигурност в гражданския оборот. Уредбата по този въпрос е ясна и точна и подкрепена от утвърдена съдебна практика. Съществуващите правни норми защитават в голяма степен заинтересованите лица срещу недобросъвестно поведение на наследници.
