ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ

Редът за отпускане и изплащане на гарантираните вземания е регламентиран в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г. и в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), приета с Постановление на Министерския съвет № 362 от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.

1. Задължени лица по ЗГВРСНР

Задължение за внасяне на вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ имат всички физически и юридически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

• Наемат лица по трудово правоотношение, т.е. имат качеството на работодател;
• Спрямо тях може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон (ТЗ) или по реда на други специални закони (чл. 2 ЗГВРСНР).

2. Размер на вноската и срокове за внасяне

Вноските се дължат от всички работодатели – задължени лица по закона, върху получените, включително начислените и неизплатените брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.

Вноските във фонда се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Същите са изцяло за сметка на работодателя; размерът им се определя от ЗБДОО за всяка календарна година; не може да бъде по-голям от 0,5 на сто от брутното трудово възнаграждение и не е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии. За 2013 г. не се внасят вноски във Фонда (чл. 20 ЗГВРСНР, чл. 15 ЗБДОО за 2013 г.).

3. Същност на гарантираното вземане

Гарантирани вземания на работниците и служителите начислените и неизплатени:

• Трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори. За целите на закона това са брутните трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, дължими по индивидуален или колективен трудов договор. Не са трудови възнаграждения периодично или еднократно изплащаните на работниците и служителите средства за работно, униформено и представително облекло, плащания от средствата за социални разходи и други подобни;
• Парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Това са главно паричните обезщетения по Кодекса на труда и по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 3 ЗГВРСНР).

4. Правоимащи лица

Право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението:

• Не е прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;
• Е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване на решението.

За да се възползват тези категории лица от правото си на гарантирани вземания, техният работодател трябва да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 4 ЗГВРСНР).

5. Възникване на правото на гарантирано вземане

Правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за:

• Откриване на производство по несъстоятелност;
• Откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
• Откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството (чл. 6 ЗГВРСНР).

6. Лица, които по силата на Закона са изключени от кръга на правоимащите

Не се изплаща гарантирано вземане на следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:

• Съдружници в търговското дружество;
• Членове на органите за управление и контрол на търговеца;
• Съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и т. 2 (чл. 7 ЗГВРСНР).

7. Ред за уведомяване на работниците и служителите за откритото производство по несъстоятелност

В 3-дневен срок от вписването в Търговския регистър на съдебното решение, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантирани вземания.

Работодателят изпълнява задължението си по информиране по следния ред:

• Чрез писмено уведомяване на представителите на работниците и служителите и чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието – за служителите, чиито трудови правоотношения към датата на вписване на съдебното решение не са прекратени;
• Чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на всеки работник и служител – за тези, чиито трудови правоотношения са прекратени през последните три месеца преди вписване на съдебното решение;
• За работниците и служителите, наети от български работодател, който осъществява дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие в рамките на ЕС или ЕИП: когато предприятието-майка е в несъстоятелност по законодателството на своята държава, задължението на българския работодател възниква от датата, на която това обстоятелство му е станало известно (чл. 3 НРНИРСОИГВНР).

8. Ред за установяване правото на гарантирани вземания

В 7-дневен срок от вписване на съдебното решение в Търговския регистър, работодателят изготвя справка за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения за всяко правоимащо лице в 3 екземпляра. Екземплярът за работника се връчва лично или се изпраща по пощата с обратна разписка.

В 14-дневен срок от вписването, контролните органи на компетентното ТП на НОИ извършват проверка при работодателя, при която установяват дали са налице условията за възникване на право на гарантирано вземане. За резултата се съставя констативен протокол.

В хода на проверката работниците могат да подават възражения и да оспорват данните в справката. Работодателят е длъжен да уведоми контролните органи за възраженията, да даде становище и да изготви нова справка или да откаже издаването ѝ. При констатиране на нередности, контролните органи дават задължителни предписания и срок за отстраняването им (чл. 4, чл. 5 НРНИРСОИГВНР).

9. Документи, които се подават за отпускане на гарантирано вземане

Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, което се подава от работника или служителя в ТП на НОИ по седалище на работодателя в 30-дневен срок от вписване в Търговския регистър на решението. Този срок е преклузивен и неспазването му е основание за отказ. Към заявлението се прилагат:

• Документ за самоличност – за справка;
• Изготвената от работодателя справка по образец за размера на вземанията;
• Копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка;
• Пълномощно – когато документите се подават чрез пълномощник.

При нередовни или липсващи документи, ТП на НОИ уведомява лицето в 3-дневен срок и дава 7 дни за отстраняване на нередностите. Ако те не бъдат отстранени, размерът на вземането се определя въз основа на наличните редовни документи (чл. 8 НРНИРСОИГВНР).

10. Размер на гарантираното вземане

При определяне размера на гарантираното вземане законът разделя правоимащите лица на две основни групи:

А) Работници и служители с непрекратени правоотношения:

• При стаж не по-малко от три месеца: Вземането е в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца на вписване на решението, но не повече от максималния размер на гарантираните вземания (за 2013 г. – 1000 лв.); (чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗГВРСНР; чл. 15 от ЗБДОО).
• При стаж по-малко от три месеца: Вземането е в размер на начислените, но неизплатени суми, но не повече от една минимална работна заплата за страната към датата на вписване на решението (чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗГВРСНР).

Б) Работници и служители с прекратени правоотношения през последните три месеца:

• При стаж не по-малко от три месеца: Размерът е равен на последните три начислени, но неизплатени месечни възнаграждения и обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване, но не повече от определения максимален размер (за 2013 г. – 1000 лв.); (чл. 23, ал. 1 ЗГВРСНР).
• Когато вземанията са само за обезщетения (при стаж над 3 месеца): Гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата към датата на прекратяване (чл. 23, ал. 3 ЗГВРСНР).
• При стаж по-малко от три месеца: Ограничава се до една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на решението (чл. 23, ал. 4 ЗГВРСНР).

11. Ред и срокове за отпускане и изплащане

ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане в 14-дневен срок от получаване на заявлението и го изпраща на директора на фонда. Директорът издава окончателното разпореждане в двумесечен срок от датата на вписване на съдебното решение в Търговския регистър.

НОИ изплаща сумите по декларираната банкова сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането.

Издадените разпореждания могат да се обжалват по реда на АПК в 14-дневен срок от получаването им пред административния съд по седалището на ТП на НОИ. Жалбата се подава чрез директора на фонда, който я препраща в съда в 7-дневен срок. Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване пред ВАС (чл. 26 и 27 ЗГВРСНР).

12. Запазване на осигурителните права на лицата

Едновременно с изплащането на гарантираните вземания, НОИ внася и дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване, изчислени върху размера на изплатеното вземане в частта му за трудово възнаграждение. Дължимите за сметка на лицето вноски, както и данъкът по ЗДДФЛ, се удържат директно от гарантираното вземане (чл. 24 ЗГВРСНР).

13. Изплащане на гарантирано вземане на починало лице

Когато работникът е подал заявление приживе, но е починал преди плащането, неговите наследници имат право да получат сумата като наследствена маса. Те подават заявление до ТП на НОИ, придружено от удостоверение за наследники и банкова сметка. Сумата се изплаща в 30-дневен срок на упълномощен наследник или се разделя по реда на Закона за наследството.

Ако работникът не е подал заявление приживе, административно производство не се образува, не се формира наследствена маса и наследниците губят правото на това вземане (чл. 16 НРНИРСОИГВНР).

14. Отговорност на работодателя

Работодател или длъжностно лице, неизпълнили задълженията си по този закон, подлежат на административнонаказателна отговорност. Нарушенията се установяват с актове от контролните органи на НОИ или НАП. Въз основа на тях се издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания (чл. 31 и чл. 32 ЗГВРСНР).