Какво представлява заповедното производство?

Заповедното производство е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление (а не искова молба) и цели заявителят да събере по бърз начин вземането си (парично или за предаване на вещ) по опростен ред поради неговата безспорност (когато не е налице спор по него). Тогава, когато длъжникът не оспорва, че има посочените от заявителя задължения, заповедното производство дава възможност за бързо събиране на тези задължения и отпада необходимостта да се води традиционния исков процес. Заповедното производство се развива пред районния съд по местожителството на длъжника (когато той е физическо лице) и седалището (когато е юридическо). От заповедното производство могат да се възползват физически и юридически лица, в следните случи: I. (По чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс): когато се касае за вземане на парични суми до 25 000 лева или заместими вещи, както и в по-редкия случай на задължение за предаване на движима вещ. В тези случаи, съдът издава заповед за изпълнение в закрито заседание, без да уведомява другата страна и единствено въз основа на твърденията на заявителя. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, дали не е в противоречие със закона и добрите нрави, дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност. Ако съдът уважи заявлението, заповедта се връчва на длъжника от съда, с приложен към нея документ - „Възражение”. В двуседмичен срок от получаване на заповедта длъжникът може да подаде „Възражението”, с което заявява, че не дължи сумата, като не е необходимо да се мотивира. Ако в двуседмичния срок длъжникът не подаде възражение, тoва означава, че той не оспорва задължението си и въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. С подаване на възражението длъжникът оспорва съществуването на задължението, а производството продължава, като заявителят подава искова молба и се провежда исково производство. В рамките на новообразуваното дело, заявителят и длъжникът излагат твърденията си и представят доказателства за съществуването или несъществуването на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение. II. (по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс) – когато се представи документ, сред изрично изброените в чл. 417 без значение от цената на вземането (например запис на заповед, ипотечен акт, нотариален акт и др). В тези случаи, заедно със заповедта за изпълнение съдът издава и изпълнителен лист, като по този начин предоставя на заявителя възможността незабавно да образува изпълнително производство срещу длъжника. В този случай заповедта се връчва от съдебния изпълнител. Затова при подаване на възражение против заповедта за незабавно изпълнение е необходимо към възражението да се представи документ, удостоверяващ датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител (копие от тази призовка, отразяваща датата или удостоверение от съдебния изпълнител). Успоредно с възражението длъжникът има право да обжалва съдебни разпорежания с частна жалба. Предявяването на частна жалба обаче също не спира изпълнението. Нормите, уреждащи заповедното производство, предвиждат защита на длъжника – отмяна поради невъзможност за оспорване и иск за оспорване на вземането, при положение че бъдат открити нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото.