РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ – Процедура, предимства и споразумение

Разводът по взаимно съгласие е много по-олекотена процедура от производството по общия исков ред. Обикновено той протича само в едно заседание, в което съдът допуска развода, без да издирва мотивите за прекратяване на брака. Следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е юридически начин за запазване на зрели и цивилизовани отношения между съпрузите дори и след развода.

Производството започва по обща писмена молба на съпрузите, към която те задължително прилагат споразумение.

Предимства на развода по взаимно съгласие

Взаимното съгласие е правното основание, въз основа на което съдът прекратява брака. При него съдът няма задължение да изследва мотивите на страните, за да постанови развод. Затова и разводът по взаимно съгласие не тече по реда на исковото производство, а е вид охранително производство.

Този подход има редица предимства пред развода по исков ред – спестява на съпрузите задължението да доказват фактите, предизвикали разстройството на брачната връзка, спестява неудобствата от разкриване на съкровени лични отношения и е по-цивилизован начин за разрешаване на проблемите, свързани с прекратяването на брака. При дългия и некоректен брачен процес съпрузите много често губят и последното останало помежду им уважение. Именно разводът по взаимно съгласие е онзи механизъм, който може да спомогне за запазване на коректни отношения след раздялата.

От тази гледна точка, производството е и по-благоприятно с оглед на интересите на децата в семейството. Освен това разноските по съдебното производство са значително по-малки, отколкото при развода по исков ред. Разводът по взаимно съгласие може да се постанови от съда само при наличието на определени от закона предпоставки: задължително между съпрузите трябва да е налице съгласие за развод и страните да са постигнали помежду си споразумение със законово определено съдържание.

Изискването за съгласие

За да има развод, трябва да е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите. Съгласието е взаимно, когато и двамата съпрузи изразяват своята воля и желание за прекратяване на брачната връзка. Съгласието е непоколебимо, когато волята на страните е твърда, категорична и окончателна. То е сериозно, когато не е резултат от временно настроение или хрумване, а е плод на обмисляне и осъзнаване на всички произтичащи последици. Съгласието трябва да бъде изрично изявено в общата молба за развод и потвърдено лично от съпрузите пред съда.

Задължително сключване на споразумение

Разводът по взаимно съгласие е възможен като вариант за прекратяване на брака само когато е изпълнено изискването съпрузите да сключат споразумение. Споразумението е писмено, подписва се от страните и се представя пред съда. Предметното му съдържание е стриктно определено от закона, като в него са включени два основни вида въпроси: отношенията между родители и деца и отношенията между самите съпрузи.

Споразумението се утвърждава от съда. Ако то не отговаря на някои от изискванията на закона или не е в интерес на децата, съдът дава срок на страните да го коригират. Ако те не сторят това в дадения срок, искането за развод се отхвърля. Ако споразумението защитава интересите на децата и има предписаното от закона съдържание, съдът го утвърждава и постановява развода.

Съдържание на споразумението

Съдържанието на споразумението включва уреждане на отношенията, свързани с упражняването на родителските права и личните отношения между съпрузите. Родителите са свободни да уредят тези въпроси по начин, по който желаят. Единственото ограничение е да не се засягат по какъвто и да било начин интересите на децата, в противен случай съдът няма да одобри документа.

На следващо място трябва да се уреди и издръжката на децата. Размерът ѝ не може да бъде по-малък от този, който децата следва да получат по закон. Кой от родителите и в какво съотношение ще поеме задължението за издръжка е без значение за съда – възможно е тя да се поеме изцяло само от единия родител. Това съглашение урежда отношенията между самите родители, но не е пречка за децата да потърсят правото си на издръжка по съдебен ред при промяна на обстоятелствата.

Имуществени отношения между съпрузите

Имуществените отношения също могат да се уредят свободно между съпрузите. Споразумението трябва да обхване всички възможни аспекти на имуществените отношения и да ги уреди така, че да се изключи възможността за бъдещи съдебни спорове. Съдът може да откаже да одобри тази част от споразумението само ако установи, че тя противоречи на закона или на добрите нрави.

Издръжка на децата

Издръжката на децата задължително трябва да присъства като елемент от споразумението за прекратяване на брака. Тя се определя свободно от страните според тяхната воля и възможности, но не може за всяко дете да бъде по-ниска от 1/3 от минималната работна заплата, установена за страната. Законът предвижда, че издръжката следва да е в такъв размер, че да осигури на детето живот, какъвто то е имало преди постановяване на развода.

Издръжка между съпрузите

Издръжката между съпрузите също е задължително да бъде уредена. Особеното в случая е, че е напълно възможно тук да се уговори издръжка извън законовите предпоставки – тоест да се предвиди издръжка за трудоспособен и ненуждаещ се съпруг. Съпрузите свободно могат да определят срока и размера ѝ. Но ако в споразумението има незаконосъобразни клаузи или такива, които противоречат на морала, съдът ще откаже да го одобри.

Ползване на семейното жилище

Ползването на семейното жилище също се отнася към задължителните елементи на споразумението. Този въпрос засяга както интересите на съпрузите, така и тези на децата. Няма ограничения при определянето на тези отношения, разбира се, отново с резервата да бъдат максимално защитени интересите на децата.

Семейният кодекс дава свобода на страните тези отношения да бъдат предварително договорени в брачен (съответно предбрачен) договор. Договореното между страните в рамките на брачния договор ще има предимство пред част от разпоредбите на закона при последващ развод (например относно семейното жилище).