РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Развода по взаимно съгласие,  е че е много по-олекотена процедура от производството по общия исков ред, и обикновено протича само в едно заседание и съдът допуска развода, без да издирва мотивите за прекратяване на брака и следователно не събира доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е начин за запазване на зрели и цивилизовани отношения между съпрузите дори и след развода.

Производството започва по обща писмена молба на съпрузите, към която те прилагат споразумение.

Взаимното съгласие е основание, въз основа на което съдът прекратява брака. При него съдът няма за задължение да изследва мотивите на страните, за да постанови развод. Затова и разводът по взаимно съгласие не тече по реда на исковото производство, а е вид охранително производство. Разводът по взаимно съгласие има редица предимства пред развода по исков ред - спестява на съпрузите задължението да докажат фактите, които са предизвикали разстройството на брачната връзка, спестява неудобствата от разкриване на съкровени лични отношения и е по-цивилизован начин за разрешаване на проблемите, свързани с прекратяването на брака. При дългия и некоректен брачен процес много често съпрузите губят и последното останало помежду им уважение и именно разводът по взаимно съгласие е онзи юридически механизъм, който може да спомогне за запазване на коректни отношения и след развода. От тази гледна точка, разводът по взаимно съгласие е и по-благоприятен с оглед интересите на децата от семейството. Освен това разноските по съдебното производство са значително по-малки, отколкото при развода по исков ред.
Разводът по взаимно съгласие може да се постанови от съда само при наличието на определени от закона предпоставки: задължително между съпрузите трябва да е налице съгласие за развод и страните да са постигнали помежду си споразумение с определено от закона съдържание. 

Съгласие - за да има развод, трябва да е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите. Съгласието е взаимно, когато и двамата съпрузи изразяват своята воля и желание за прекратяване на брачната връзка. Съгласието е непоколебимо, когато волята на страните е твърда, категорична и окончателна; сериозно е, когато не е резултат от временно настроение или хрумване, а е резултат на обмисляне и осъзнаване на всички произтичащи от прекратяването на брака последици. Съгласието трябва да бъде изрично изявено в общата молба за развод, която подават съпрузите и потвърдено лично пред съда. 

Разводът по взаимно съгласие е възможен като вариант за прекратяване на брака, само когато е изпълнено изискването спрямо съпрузите, а именно да сключат споразумение. Споразумението е писмено и следва да бъде подписано от страните и представено пред съда. Предметното съдържание на споразумението е стриктно определено от закона. В него са включени два вида въпроси: 1./ отношенията между родители и деца и 2./ отношенията между самите съпрузи. Споразумението се утвърждава от съда, като ако не отговаря на някои от изискванията на закона и не е в интерес на децата, съдът дава срок на страните да коригират споразумението в съответната насока. Ако те не сторят това в дадения срок, съдът отхвърля искането за развод. Ако споразумението е в интерес на децата и има предписаното от закона съдържание, съдът утвърждава споразумението и постановява развода.

Съдържанието на споразумението включва уреждане на отношенията свързани с упражняването на родителските права и личните отношения между съпрузите. Родителите са свободни да уредят тези отношения по начин, който те желаят. Единственото ограничение е да не засягат по какъвто и да било начин интересите на децата, в противен случай съдът няма да одобри споразумението. На следващо място трябва да се уреди и издръжката на децата. Размерът й не може да бъде по малък от този, който децата следва да получат по закон. Кой от родителите и в какво съотношение ще поеме задължението за издръжка е без значение. Възможно е издръжката да се поеме изцяло само от единия родител. Съглашението има значение за уреждане отношенията между родителите и не е пречка за децата да търсят правото си на издръжка по съдебен ред. 

Имуществените отношения между съпрузите могат също да се уредят свободно между съпрузите. Споразумението трябва да обхване всички възможни аспекти на имуществените отношения и да ги уреди така, че да се изключи възможността за бъдещи спорове. Съдът може да откаже да одобри споразумение само ако установи, че то противоречи на закона или добрите нрави. 

Издръжката на децата задължително трябва да е елемент от споразумението за прекратяване на брака. Тя се определя свободно от страните според тяхната воля и възможности, но не може за всяко дете да е по-ниска от 1/3 от минималната работна заплата установена за страната. Законът предвижда, че издръжката следва да е в такъв размер, че да осигури на детето живот, какъвто то е имало преди постановяване на развода.

Издръжката между съпрузите  също е задължително да бъде уредена в споразумението. Особеното в случая е, че е напълно възможно тук да се уговори издръжка извън законовите предпоставки - тоест да се предвиди издръжка на трудоспособен и не нуждаещ се съпруг. Съпрузите свободно могат да уредят срока и размера на издръжката. Но ако в споразумението има незаконосъобразни съглашения или такива които противоречат на морала, съдът ще откаже да одобри споразумението.

Ползването на семейното жилище  също е въпрос, който се отнася към задължителните елементи на споразумението. Той засяга както интересите на съпрузите, така и на децата. Няма ограничения в определяне на тези отношения, разбира се отново с резервата да бъдат защитени интересите на децата.
Семейният кодекс дава свобода на страните тези отношения да бъдат предварително договорени в брачен, съответно предбрачен договор, като договореното между страните в рамките на брачния договор ще има предимство пред част от разпоредбите на закона при развод /например относно семейното жилище/.