ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Настоящата статия е посветена на обезщетението, което дължи работодателят на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В посочената разпоредба са уредени няколко основания, въз основа на които работодателят би могъл едностранно да прекрати трудовото правоотношение със своите работници или служители, а именно:

• закриване на предприятието или на част от него;
• съкращаване на щата;
• намаляване обема на работа;
• спиране на работата за повече от 15 работни дни;
• заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Условия и предпоставки за изплащане на обезщетението

В изрично посочените по-горе случаи и при положение, че работникът или служителят не успее да си намери нова работа, то последният има право на обезщетение от работодателя. То е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Плащането на това обезщетение е свързано с кумулативното (едновременно) наличие на две предпоставки:

• прекратяване на трудовото правоотношение на някое от изрично посочените в чл. 222, ал. 1 основания;
• непостъпване на нова работа и съответно неполучаване на трудово възнаграждение в срок до един месец след уволнението.

Как се определя размерът и какви са отговорностите?

При наличието на тези предпоставки работникът или служителят има право да отправи писмена покана до работодателя, който да му изплати обезщетение в съответния размер. Максималният размер на това обезщетение се изчислява въз основа на начисленото и получено от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението.

Обезщетението е дължимо за не повече от 1 месец, т.е. в случая работодателят поема риска от невъзможността работникът да започне работа по друго трудово правоотношение. В описания случай отговорността на работодателя е безвиновна. Това означава, че независимо от причините, поради които работникът не може да си намери работа, работодателят дължи обезщетение на основание чл. 222 от Кодекса на труда при наличие на законовите предпоставки.

Осигурителен стаж и вноски върху обезщетението

Важно е да се знае: Времето, през което лицето е получавало обезщетение, изплатено на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

За този период се внасят осигурителни вноски върху полученото обезщетение, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Осигурителният стаж, който се признава през този месец, в който работникът е бил без работа, е само за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, независимо от категорията труд, по която е работило лицето преди уволнението. Здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя обаче върху обезщетенията, изплащани на основание чл. 222 от Кодекса на труда, не са дължими, тъй като трудовото правоотношение вече е прекратено.