САМОУПРАВСТВО

Много често имотните спорове са съпътствани от скандали, психически тормоз и дори истински физически разправии, преди разрешаването им да стигне до съдебната зала.

През последните години обаче се наложи един друг начин, чрез който спорещите за имоти страни се опитват да си влияят, преди съдът да реши окончателно претенциите им. Този способ се нарича "обвинение в самоуправство". Това е капан, в който може да попадне всеки, който купува или продава, наследява, дели или наема имот, дори и когато прави обикновено преустройство на апартамент, къща, вила или магазин.

Защо се наказва самоуправството?

Безспорно е, че самоуправството следва да се наказва. Най-малкото защото е недопустима ситуация, при която в най-изчистения и схематичен случай дадено лице се настанява в имот на друг човек без никакво правно основание или пък започва ремонт или преустройство на своето жилище, навлизайки в съседното. Още повече, известни са много случаи на жилищни измами и на бързи препродажби на имоти с цел да се прикрие друго престъпление. Жалбата за самоуправство е един от вариантите прокуратурата и полицията да успеят бързо да възстановят имота на истинския му собственик.

В същото време е необходимо да се знае, че при жалба или сигнал за самоуправство се задвижва цялата репресивна част от държавната машина, което може да доведе до наистина тежки последици за всяка от спорещите страни. Независимо дали дадено лице се оплаква от чуждо самоуправство, или самото то се оказва потърпевш от такова оплакване, се задвижва процедура, с която е добре всеки да бъде запознат.

Какво казва Наказателният кодекс (НК)?

По закон самоуправството се счита за престъпление. Макар и да не борави изрично с това понятие, Наказателният кодекс има предвид точно него в своя чл. 323.

Чл. 323. (1) Който самоволно, не по установения от закона ред осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до 5 години и глоба до €511,29.

До 3 години затвор и глоба до €255,65 пък заплашват всеки, който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред. Ако в горните случаи е използвана сила или заплаха, наказанието скача до 6 години лишаване от свобода.

Казано с други думи, ако дадено лице подаде сигнал или жалба в прокуратурата или полицията срещу вас – например защото се намирате в имот, който то счита за свой, или защото не искате да напуснете квартира по наемен договор, чиито договорености наемодателят счита за прекратени – може да започне наказателно производство. Такава процедура може да тръгне дори ако правите преустройство на свое жилище и съседът ви реши, че сте навлезли в негова територия или просто му пречите. В съдебната практика има и случаи, в които наказателно производство се води срещу лице, отказало достъп до своя имот за отпушването на общата канализация на блока.

Как протича процедурата при жалба?

Процедурата се задвижва по Наказателния кодекс (НК) и по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с подаване на жалба или сигнал до прокуратурата или със заявителски материал пред полицията. Тя се движи като полицейско дознание, наблюдавано от прокурор. Ако дознателят прецени, че са налице всички елементи на престъплението "самоуправство", той предлага на прокурора изготвянето на обвинителен акт, който да бъде вкаран в съдебната зала.

Защо малко случаи стигат до съда?

Важно е да се отбележи, че сравнително малко разследвани случаи на самоуправство стигат в крайна сметка до съда. Причините за това са три:

1. Възможност за доброволно коригиране: В самия НК е записано, че деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение – напусне имота, спре преустройството, даде достъп за ремонт на общите части или премахне незаконен гараж. Това предупреждение се отправя от полицията и прокуратурата. Ако обаче лицето повторно извърши същото самоуправство след време, то губи тази възможност и се съди на общо основание.
2. Маловажност на случая: Рядко се стига до съд, тъй като често става дума за дребни спорове и маловажни случаи. Наказателният кодекс е категоричен, че деянието се преследва като престъпление само при "немаловажни случаи".
3. Бързи действия по Закона за съдебната власт (ЗСВ): По ЗСВ прокуратурата има право да предприема действия за възстановяване на самоуправно нарушени права в бързи и неотложни случаи. Тези действия се извършват извън наказателната процедура. Прокурорът може да издаде постановление, с което да нареди на полицията да окаже спешно съдействие за възстановяване на фактическото положение.

Рискът от "ефекта на бумеранга"

При всички случаи – със или без стигане до съд – сигналът за самоуправство стартира тежка и сложна процедура, свързана с разпити, предупреждения и допълнителни скандали. Затова към този ход трябва да се пристъпва изключително внимателно.

Трябва да имате предвид, че в даден момент прокурор или полицейски дознател може да приеме вашата жалба срещу друго лице, но впоследствие ситуацията да се обърне като бумеранг. Друг наблюдаващ прокурор може да реши, че всъщност вие сте извършили самоуправни действия – случаи от практиката в тази посока не липсват.

Много по-цивилизовано и сигурно е един имотен спор да бъде разрешен чрез гражданско дело, което обаче, за съжаление, почти винаги продължава с години.